Разговор на Росица Йотковска с Йордан Славейков и Димитър Димитров (сдружение “Б плюс”)
“Мисията на “Б плюс“ е да бъде кислородът в кръвта на изкуството, което предпочитаме, на каузите, в които вярваме, на целите, които сме си поставили.
Сдружението е запазена марка за определен вкус – музикален, театрален, поетичен, драматургичен, визуален. Вкус, който е безкомпромисен в стремежа си да търси, намира и осветлява нови по смисъла и желанието си за случване идеи.
Работим в посока утвърждаване на младото българско изкуство във всички негови проявления.”
“Пиесата „Паякът” е първият ни съвместен проект, с който слагаме начало на общата ни творческа дейност. Писането на пиеси е нашето желание да изживяваме много и различни животи, съзнавайки факта, че имаме само един…
„Паякът” е протест срещу недостатъците в живота, ясен сигнал, че животът такъв, какъвто е, не ни задоволява.”
________________________________________________
Да започнем с вашето запознанство. Как се открихте взаимно?
Йордан Славейков:
Ако има тривиален начин, нашият е много тривиален. Свързан е с тази краста, наречена фейсбук: ние не се познавахме и се скарахме заради един статус на Слав Бойчев, собственика на МОНТФИЗ.
Димитър беше коментирал неговия статус, и аз, без да зная, че работят заедно, реагирах, и си разменихме някакви реплики, много остри реплики. И веднага разбрах, че това е мъж с много силен ум и ум, подобен на моя. Много силен изказ. Като четеш нещо, знаеш какъв човек би могъл да напише това, и мен първо ме подразни нахалният му тон, но после ме впечатли умът му…
Димитър Димитров:
Малко по-късно този конфликт прерасна в съюз, защото същия ден в същия форум се появи някаква жена, която каза нещо за нас двамата поотделно и … си навлече голяма беля…
И тогава се съюзихте:)?
Димитър Димитров:
Ние видяхме, че сме по-добре в тандем.
Йордан Славейков:
Да, това е някаква наистина банална история, но тя имаше смисъл. Малко по-късно се срещнахме и вече знаехме, че ще работим заедно.
Това е предопределена работа, защото … той е ученик на Азарян, а аз съм ученик на Леон Даниел, и интересите са ни общи, възгледът ни за театъра е общ, разбиранията ни за главните и важните неща са общи… Оттам нататък това създава … един стил на работа, но с две гледни точки. Поне.
Наричат ви „братята“. Как постигате този синхрон – през двама души да тече една мисъл, едно слово, един образ, или в случая с „Паякът“ – един сюжет?
Димитър Димитров:
Ние така сме създадени.
Йордан Славейков:
Да, ето така … Това е въпрос, на който нямам отговор. Аз някак знам какво ще каже той, знам кога ще направи пауза, знам каква ще е мисълта му малко преди да я е изрекъл…
Димитър Димитров:
Ние не репетираме, когато говорим заедно, просто то се случва.
Йордан Славейков:
Ако допуснем, че има нещо като много фина настройка, много фина честота, която хората, занимаващи се с изкуство, притежават, ние с Димитър я имаме, тя е абсолютно еднаква, абсолютно идентична, до… до микрохерц.
Димитър Димитров::
Има чак стресиращи съвпадения, които се появяват… ако не ежедневно, то поне ежеседмично. Откриваме по нещо в животите си, което е абсолютно идентично, преживявали сме през едни и същи периоди едни и същи неща. Оставяме настрана общата кръвна група…
Вие сте една и съща кръвна група?
Йордан Славейков:
Да, оттам идва и името “Б плюс”, ние буквално сме „Б плюс”.
Димитър Димитров:
Еднакви операции, еднакви сътресения
Йордан Славейков:
сме преживели,
Димитър Димитров:
еднакви болежки, еднакви страхове.
Йордан Славейков:
Еднакви професии на родителите; те не се познават…
Смятате ли, че това сходство има корени в друго измерение, вярвате ли в прераждането?
Йордан Славейков:
Вярвам.
Димитър Димитров:
Аз съм будист…
Имате ли спомени от минали животи:)?
Димитър Димитров::
Те не пречат и не помагат, спомените от миналите животи.
Аз имам спомени от минали животи, но имам и толкова много фантазии, че понякога бъркам фантазиите си със спомените.
Йордан Славейков:
Без да мистифицирам, вярвам, че срещата ми с Димитър е предопределена, най-малкото защото дълго време преди да го срещна като съратник на попрището, наречено театър, имах у себе си много острата нужда от точно такъв партньор, с много силен ум, който да е огледало на моя.
Не да ме копира, не да ме имитира, а ум, който да е продължение на моята мисъл, който да може да ме коригира, ако съм в друга посока, и, разбира се, аз да позволявам да бъда коригиран … и мисля, че тази наша среща е предопределена.
А по какво се различава вашето отделно “аз” от това общо „ние“, което създавате?
Димитър Димитров:
Ние сме много различни хора, чак понякога отвратително различни. И това е хубавото – че при тая различност сме успели да се срещнем и да намерим общите импулси, общите островчета, на които да заложим колибите си заедно.
Йордан Славейков:
Аз съм много гневен и много избухлив.
Димитър Димитров:
Аз се занимавам с бойни изкуства и съм спокоен през цялото време.
Йордан Славейков:
Аз много бързо казвам край, това е дотука.
Димитър Димитров:
Аз съм търпелив мога да карам на една честота с месеци и години.
Йордан Славейков:
Аз не разбирам как някой може да се събужда, без да пие кафе, той не разбира защо аз пия кафе.
Димитър Димитров:
Аз обичам да се бия, той никога не го е правил.
Йордан Славейков:
Никога.
Това не е ли пораждало несъгласия между вас , конфликти, разминавания?
Димитър Димитров:
Ние се приемаме такива, каквито сме.
В началото, когато се опознавахме…
Йордан Славейков:
Когато се опознавахме, минахме през много
Димитър Димитров:
чудовищни конфликти.
Йордан Славейков:
Минали сме през конфликти, които са продължавали буквално десетки часове, намесвала се е и полиция, докато имаме конфликти, но самият факт, че сме останали заедно и след тези конфликти, на мен лично ми говори, че има какво да вършим заедно.
Димитър Димитров:
Това, с конфликтите, е тежка работа – работа, която би следвало да се извърши във всички екипи; ние не можем просто да се съберем и да бъдем щастливи а ла ню ейдж, това е измама… Двама души, за да вършат работа заедно, било за театър, било за кино, било за любов, те трябва да изядат две торби сол заедно. Задължително. За да знаят кой стои насреща.
Йордан Славейков:
И ние я изядохме през първата година от приятелството ни.
Това веднага ме навежда на въпрос за „Паякът“. До каква степен сиамските близнаци отработват Вашите отношения?
Димитър Димитров:
Изцяло.
Йордан Славейков:
Изцяло.
Димитър Димитров:
Това сме ние двамата.
Йордан Славейков:
Това сме ние двамата.
Ние някак сублимирахме тези конфликти, изкарахме тези демони от себе си и така оцеляхме.
Значи ли това, че след като демоните са превърнати в художествена форма, отношенията ви са вече свободни от тях и между вас цари хармония?
Димитър Димитров:
Много силно се надявам, поне за себе си, и страховете ми да са още живи, да не съм ги изхвърлил, защото благодарение на тях ние пишем добре и работим добре.
Тоест страховете са своеобразен вдъхновител за едно или друго нещо, и ако е изчезнал един страх, е желателно да се появи друг, за да роди нещо ново, творческо.
Йордан Славейков:
Изкарването на тези страхове по време на работата върху „Паякът“ не значи, че те са изчезнали завинаги. Когато нещо вътре в теб успееш да го изкараш отстрани, просто имаш малко по-трезв поглед върху него и реагираш малко по-спокойно – виждаш, че нещата могат да бъдат и по-малко болезнени. „Паякът“ така стои и за това ни служи и на мен, и на Димитър.
Димитър Димитров:
Когато страховете, които са осъзнати, ги изнесеш навън, ти пак знаеш, че ги има, ти пак знаеш, че са част от теб, и както каза Йордан, те не престават да съществуват, но просто си спокоен с тях. Да, аз се страхувам от това, да остана сам, но какво от това, голяма работа. Или аз се страхувам от свободата, но какво от това – мога да го приема.
Йордан Славейков:
Аз имам парадоксален страх от близост, парадоксален страх от това, че човек, който ми стане близък, след това ще ме напусне и това, че го осъзнавам и мога да го изкарам настрани от себе си, ме прави с няколко идеи по-спокоен; все още го имам този страх, но се опитвам във всяка следваща връзка, която имам, емоционална, сексуална, любовна, уча се това да ми пречи все по-малко и по-малко…
„Паякът“ плете своята паяжина от човешките взаимоотношения. Какъв ще бъде следващият ви съвместен проект?
Димитър Димитров:
Със сигурност ще бъде свързан с някакво извращение.
Йордан Славейков:
Мен ме интересуват отклоненията, не ме интересуват нормите, аз затова и съм избрал да се занимавам с театър. Мен не ме интересуват щастливите жени, интересуват ме изпаднали жени тип Бланш Дюбоа и кое я е довело до това. Мен не ме интересуват щастливи любови, това е банално и скучно, мен ме интересува защо има забрана върху любовта между Ромео и Жулиета.
Театърът няма за цел да дава отговори, а много повече да поставя въпроси, но животът изисква отговори…
Димитър Димитров:
Животът лъже, че изисква отговори.
Добре, не ги изисква, но за да продължи нататък, човек има нужда да избере своя отговор – да стъпи на нещо, за да премине към следващия етап?
Димитър Димитров:
Животът, както го наричаш – ако има такъв субект, живот – той иска да иска отговори, но мисля, че се чувства щастлив да не ги получава, за да може хората спокойно да преминават през него, да идват и да си отиват. Защото ако имахме отговори, може би щяхме да живеем по-различно. Може би нямаше да се занимаваме с театър.
По хубаво е да има въпроси.
Йордан Славейков:
Аз не генерализирам, аз не давам съвети за живота на хората, но си мисля, че моят живот ми е даден, за да го живея и за да имам големи въпросителни до деня преди смъртта си. На мен иначе не би ми било интересно.
Да, обичам да имам отговори, но не на всичко и не на всяка цена.
Значи ли това, че любопитството е по-интересно от щастието?
Йордан Славейков:
Да, естествено.
Аз поне знам какво е любопитството.
Димитър Димитров:
Любопитството често е щастие.
Йордан Славейков:
Мен… мен то ме прави щастлив.
Има ли праг – до един момент любопитството е страдание, от един момент нататък, като започне да извежда до някакви неща, се превръща в щастие?
Йордан Славейков:
Любопитството за мен никога не е страдание, мен любопитството ме държи гладен за тази професия; когато съм удовлетворен, аз съм щастлив. И в личния живот, макар че ние сега не коментираме него, а театъра, съм по същия начин – аз трябва да съм любопитен към човека до мен, към ситуацията, да имам въпроси, да не ми е ясно всичко, иначе се отегчавам много бързо, а ти знаеш, скуката и отегчението, те са врагове.
И така, любопитството ми към работата, към професията, към още неща, които не знам, още неща, които не съм научил – неща, на които Димитър да ме учи, неща, на които аз да науча него; още неща, на които студентите ни ни учат (ние имаме няколко групи студенти по актьорско майсторство – една група тинейджъри и четири групи възрастни; те са друга динамика) – умът ми непрекъснато трябва да е нащрек, аз трябва непрекъснато да съм любопитен – към света на тези хора, към реакциите им, да се опитам да им дам нови гледни точки за правене на театър, всеки ден, всеки път…
По отношение на вашата преподавателска дейност в “Монтфиз”: защо избрахте да обучавате хора, които не се занимават с театър професионално?
Димитър Димитров:
Аз лично мисля, че споделянето на ценности, още повече с млади хора, би могло да заложи у тях един по-висок старт на прага на съзнателния им живот и те могат да си спестят грешки, да развият по-силен усет – усет към изкуство, към истина, към органичност, към оригиналност ако щете – към всичко това, което носи театърът.
Театърът е вид език, на който се говори. Усвоявайки театралната лексика, те стават по-способни да общуват човешки, да избягат от жаргона, който е масов, да избягат от кича, който е масов.
Йордан Славейков:
Да избягат от елементарното мислене – от праволинейното, от глупавото, от масовото мислене.
Димитър Димитров:
И тогава да имаме будни млади хора. Нещо повече, на мен ми прави впечатление, че така наречените възрастни курсисти не се отличават много от младите курсисти, тоест те носят същите ценности, забравени някъде в себе си, а тези ценности си заслужава да бъдат изваждани навън, и да се ползват след това; заслужава си да бъдат явени.
Ние работим и с професионалисти, когато работим работата си, когато поставяме, но през останалото време – човек винаги може повече. Аз се занимавам, както казах, с бойни изкуства, и там част от пътя е да предадеш нататък.
Не може да си самообсебен, да си горд, да седнеш на един трон и да кажеш – аз съм велик. Аз нямам нужда да съм велик, аз съм сред курсистите си и давам така, както те дават на мен, и това е истинското общуване. Всичко останало е за мен безсмислено. Колко пари ще имаме утре, каква кола ще караме, това няма никакво значение – в крайна сметка ще умрем, но това, споделеното, по-нататък ще накара хората да се чувстват малко по-спокойни…
Преживявания тук, на сцената, няма да сгреша, ако го кажа, могат да спасят човешки живот.
Йордан Славейков:
Те променят човешки съдби. Дими работи по-отдавна, заедно работим три години – тук се променят пред очите ми хора, и аз смятам – не че аз съм върховен жрец на промените – но смятам, че онова върховно жреческо изкуство театърът, с което се чувствам призван да се занимавам – то ги променя, то ги облагородява. То е истина.
Димитър Димитров:
Най-висшата човешка потребност е творчеството. Тук ние по някакъв начин даваме възможност за творчество, не единствената, но през нашия светоглед; ние много си вярваме, че именно това е творчеството, и заразяваме и другите с творчество.
А усетил един път творческо начало
Йордан Славейков:
у себе си
Димитър Димитров:
задължително бягаш от течението, задължително.
Йордан Славейков:
А освен това и заниманието с изкуство окултурява. Без да давам оценки на страната и ситуацията, в която живея, защото го намирам за безмисленно, вярвам, че работата с изкуство окултурява. Ние имаме нужда от окултурени хора около нас, аз поне имам нужда.
Димитър Димитров:
Със сигурност никой не може да живее щастлив сред нещастни хора.
Йордан Славейков:
Да.
Димитър Димитров:
Никой не може да живее културен живот, ако наоколо няма хора, с които да сподели това, които да го разберат на неговия език – ако не говорим един език, както говорят психолозите и Фройд.
Йордан Славейков:
Ние общуваме със студентите си непрекъснато, не само в съботите и неделите, не само през седмицата, ние заедно ходим с тях на театър,
Димитър Димитров:
споделяме, обсъждаме…
Йордан Славейков:
Споделяме филми, споделяме книги… Тук се въртят филми, тук се въртят книги, и така се създава чувство за общност. Аз не искам никого да приобщавам към мен самия, не се занимавам с това, дори го мисля за вредно – опитвам се да приобщавам хора към театъра,
Димитър Димитров:
не става дума за последователи, по никакъв начин,
Йордан Славейков::
да, аз не съм пророк, не съм лъжепророк, аз просто мисля, че в споделянето има смисъл.
Димитър Димитров:
Ние двамата вярваме, че това прави хората свободни емоционално, свободни да изразяват себе си, да се заявяват.
Има един отвратителен дефицит в емоционалната култура на хората около нас. Има някаква криворазбрана политическа коректност – да си замълча, да си затрая, защото склонената глава сабя не я сече; това е голяма глупост.
Йордан Славейков:
Тази поговорка трябва да бъде изтрита, трябва да бъде забранена тази поговорка.
Димитър Димитров:
Ако ние се съобразяваме единствено с чуждите норми и чуждите препоръки, къде сме тогава самите ние?
Йордан Славейков:
Да.
Димитър Димитров:
Къде е нашата идентичност, къде е нашето заявяване, кога ще бъдем себе си?
Йордан Славейков:
И когато курсистите ни осъзнаят, че е много важно да заявяват себе си, те минават през един етап на съпротива, защото, знаете, възпитанието е дресировка. Дими много точно го формулира. „Не викай, какво ще кажат съседите“, „не сядай там“, „не пипай“, „не“, „не“, „не“ – всички сме възпитавани в табута с едно огромно НЕ; целият живот на един човек може да бъде не.
Ние изкарваме тези хора на сцената и им казваме: пробвайте ДА!
Димитър Димитров:
МОЖЕШ ВСИЧКО!
Йордан Славейков:
Можеш всичко!
Димитър Димитров:
На сцената конформизмът умира.
Значи ли, че свободата няма граници?
Йордан Славейков:
Точно така.
Димитър Димитров:
Свободата няма граници, обаче трябва да се внимава да не стане свободия. Не става въпрос за това, да се чувстваш свободен и да се дрогираш по ъглите, или да се впуснеш в сексуални извращения и псувни по телевизията, защото свободата няма граници – това не е свобода на словото или на тялото; свободата е да бъдеш мъдър като змията, добре да си правиш сметката и да си носиш отговорностите. Но ти, не някой друг вместо теб – не тоя по телевизията, не тоя вкъщи или тоя, който ще дойде след това, или дядо Господ.
Йордан Славейков:
Свободата няма граници, но свободата, свързана с изкуството, с творчеството няма граници.
Има ли граници, отвъд които актьорът не бива да бъде докарван?
Димитър Димитров:
Да не бъде докарван до кич.
Йордан Славейков:
Да, не бива да бъде докарван до кич.
Димитър Димитров:
Не бива да бъде докарван до баналности. Всяка стъпка вън от кича, всяка стъпка вън от познатото, вън от кутийката, както ние често си говорим, е свобода.
Йордан Славейков:
Не бива да бъде насилван актьорът, никога. Работата с човешкия инструментариум е деликатна, нашата работа с Дими е да се учим, и ние, мисля, го правим по някакъв начин по-скоро добре, отколкото зле – да се учим да заразяваме актьорите с това, което имаме в себе си, на тях да им става приятно и те да поискат да правят неща. Това е верният път, иначе другото е фашизъм.
Ще разкажете ли повече за вашата благотворителна дейност – продължава ли тя?
Йордан Славейков:
За това не бива да се говори много. Аз вярвам в тая поговорка, че едната ръка като прави нещо, другата не бива да знае. Ще продължава винаги по един или друг начин – винаги ще работим с хора, които не са работили, винаги ще помагаме на някого, на когото му е за първи път. Успяваме да привлечем хора на тема благотворителност, но не мисля, че това трябва да бъде шумно.
Но винаги е достойно и затова е хубаво да бъде казано.
Йордан Славейков:
Има обаче достойнство и в анонимността.
Санкт Петербург, награждаване на “Паякът”
В рамките на това което предстои, какво бихте си пожелали?
Йордан Славейков:
Да имам поводи да съм вдъхновен и любопитен.
Димитър Димитров:
Пожелавам си да се снимаме заедно в някой филм, това не сме правили. Играли сме заедно на сцена, писали сме, поставяли сме, преподавали сме заедно, но не сме се снимали заедно във филм, все поотделно се снимаме; аз лично това си пожелавам. А и нова пиеса, която да поставим, разбира се,. много добре ще ни дойде. Имаме нужда.
Планирате ли нещо конкретно?
Димитър Димитров:
Върху много конкретни неща мислим. Леон Даниел казваше така: режисьорът е бик за разплод, и ако не влиза в употреба, той е ялов, не става – така че ние имаме нужда да бъдем употребени.
Йордан Славейков:
Да.
Димитър Димитров:
Потенциалът, който носим у себе си – много е приятно да носиш творчески потенциал и да го…
Йордан Славейков:
да го усещаш,
Димитър Димитров:
осъзнаваш. Да. Използван или не, той носи заряд, носи желание.
Йордан Славейков:
И после идва момент, в който това нещо избухва, желанието става по-силно от нас двамата. Желанието за писане на пиеса например. То спира да може да бъде цивилизовано, спира да може да бъде контролирано, и тогава избухваме.
Пожелавам ви да избухвате често и с много голямо удовлетворение:)
Димитър Димитров:
Благодаря.
Йордан Славейков:
Благодаря.
______________________________________________________
Награди и номинации на “Паякът”:
Пиесата „Паякът“ е номинирана за наградата “А’Аскеер” 2011 в категория „Съвременна българска драма“; с постановката се открива Първия фестивал на свободния театър в България, ноември 2011;
Анастасия Лютова е носителка на наградата за най-добра женска роля , а спектакълът – на наградата „Най-добър театрален експеримент“ от Втори международен фестивал на камерните театри в Санкт Петербург, Русия, 2011
Съвсем наскоро Йордан Славейков и Димитър Димитров (Сдружение Б+) – автори и режисьори на пиесата „Паякът“ – бяха номинирани за наградата „За полет в изкуството“ на фондация „Стоян Камбарев”:
„За дързостта и упоритостта да отстояват своя авторски театър и за успеха на дебютния им спектакъл у нас и в чужбина. За това, че налагат един нов вкус в изкуството – безкомпромисен в стремежа си да търси, намира и осветлява нови идеи.“
Церемонията по връчването на наградите “За полет в изкуството” на фондация “Стоян Камбарев” ще се състои на23 април, в “София лайф клуб”, от 19 часа.
БИОГРАФИИ
Йордан Славейков
Образование
2006 – Завършва НАТФИЗ “Кр.Сарафов” София – режисура за драматичен теаър, в класа на проф. Крикор Азарян, магистърска степен
2007 – до момента – ДКТ Враца – режисьорПрофесионален опит
2006 ДКТ Варна, асистент-режисьор на спектакъла “Крум”, реж. Явор Гърдев
2007 участие във филма “Дзифт”, реж. Явор Гърдев
2007 ДКТ Враца режисьор на монодрамата “Оскар и розовата дама” с участието на Йорданка Стефанова от Ерик Еманюел Шмит, номинация за Икар 2007 за дебют в режисурата
2008 БНР “Джавед Нури, който се запали”, документален проект, участвал във фестивал в Германия
2008 режисьор на спектакъла “Енигматични вариации” от Ерик Еманюел Шмит, с участието на Веселин Ранков и Пенко Господинов
2008 специализация в Международна лятна театрална школа в Москва, с ръкводител Александър Калягин
2009 участие във филма “Love.Net”Димитър Димитров
Образование
2006 – Специализация по кинорежисура – New York Filmmaking Academy, USA filmmaking
2000 – 2003 – Нов Български Университет, София, България – Режисура за драматичен театър, Магистър, ръководител: професор Леон Даниел; асистент: Меглена Караламбова
1996 – 2000 – Нов Български Университет, София, България – Актьорско майсторство за драматичен театър, ръководител: Велко Кънев; асистенти: Асен Кисимов, Петя СиляноваПрофесионален опит
2010 съавтор с Йордан Славейков на пиесата “Паякът”
2009 художествен ръководител на група по актьорско майсторство заедно с Йордан Славейков в актьорска школа “Монтфиз”
2007 – До сега – Режисьор-преподавател по актьорско майсторство в школа МОНТФИЗ*, СофияОбласти на изява:
• Консултант по драматични изкуства в бизнес-организации за развитие на човешките ресурси, успешна комуникация и работа в екип – Ахая ООД и др.
• Член на Асоциация „Диамантен път” на тибетския будизъм, България
• Инструктор по Винг Чун (8-ма степен)
• Съучредител на клуб „Шампионите”, София, 2005Други:
Шахмат; Творческо писане; Рисуване и визуални изкуства; Музика; Ходене по въже (slack – line);
Body management и нетрадиционна медицина – рейки, биоенергетика, сайонджи, китайски и тайландски масаж; Екстремни спортове; Участник в Сървайвър 3 – 2008 г.
http://www.public-republic.com/magazine/2012/04/88184.php