Паякът се реализира в екип:
Автори: Димитър Димитров и Йордан Славейков B +
Сценография и костюми Искра Петкова
Постановка:Йордан Славейков и Димитър Димитров B+
С участието на актьорите: Пенко Господинов и Анастасия Лютова
Оригинална музика: Александър Каланов и Йордан Борисов
фотограф: Мирослав Веселинов
Пресконференция- 10.02.2011г 18.00ч.
Премиера – 12.02.2011 (билетите са продадени)
Следващи представления- 24.02.2011 ; 08.03.2011 и 24.03.2011г.
Пиесата не се препоръчва за лица под 18 години.
Тъмнина. Действието се развива в дома на Марта и Мартин. Търсят кибрит.
Марта: Спомняш ли си къде го остави?
Мартин: Разбира се, всеки път на едно и също място.
Марта: Тогава какво точно правим в момента?
Мартин: Търсим смахнатия кибрит.
Марта: Я не ми викай!
Мартин: Марта, млъкни!
Марта: Ще викам колкото си искам, ясно ли ти е?
Мартин: Стига!
Марта: Имаме ли уговорка да ми казваш какво да правя?
Мартин: Можем и без запалени свещи да минем.
Марта: Точно така, откажи се!
Мартин: Престани да се заяждаш, а ми помогни щом ти е толкова важно.
Марта: Само на мен ми е важно, значи? Браво на теб. Не се изненадвам вече.
Мартин: Престани да цвилиш.
Марта: Простак!
Мартин: Пикла!
Марта: Това напрежение ме изтощава.
Мартин: То изтощи и двама ни.
Пауза
Марта: Извинявай, че ти се развиках преди малко. Наистина ми идва в повече всичко това.
Мартин: Въпрос на още малко време е… още много малко време.
Марта: Омръзна ми да чакам..
Мартин: Чакането е част от играта. Обичам те.
Марта: Аз теб не.
Мартин: Престани. / светлина от кибритена клечка /
Марта: Mама умря точно преди една година, помниш ли и ние…
Мартин: Не е това темата.
Марта: А коя е?
Мартин: Манипулираш ме.
Марта: Моля?
Мартин: Манипулираш ме, прекъсваш ме, не ми позволяваш да се изкажа, това е темата.
Марта: Ето, позволявам ти, изкажи се.
Мартин: Супата ти пак е пресолена, пилето ти пак е недопечено. Що за празнично меню е това?
Марта: Не казвай супата ти, заедно я готвихме.
Мартин: Не я правихме заедно, ти само издаваше команди.
Марта: Какви команди?
Мартин: Обели картофите, измий ги, нарежи ги, не така, на по-ситни кубчета, лукът да е на кръгчета.
Марта: Все пак и ти трябва с нещо да допринесеш за вечерята.
Мартин: Аз винаги допринасям, и не само за вечерята, а и за обяда, и за закуската.
Марта: Допринасяш само с мърморенето си и с глупавите си съвети.
Мартин: Ако беше послушала глупавия ми съвет, пилето ти щеше да е допечено, а сега има вкус на кожа за обувки.
Марта: А кой мие съдовете, драги? Кой полира чаши, кой бърше вилици, лъжици и ножове? Да не говорим за тенджерата, пак беше загоряла.
Мартин: Тенджерата загоря, защото ти казах да бъркаш супата методично, a ти не ме послуша.
Марта: Супи не се бъркат методично, Марти! Аз знам как да бъркам супата, докато се вари.
Мартин: Знаеш, и за това тя загоря и е пресолена.
Марта: Не яж тогава.
Мартин: Гладен съм.
Марта: Хапни десерт.
Мартин: Не понасям торти!
Марта: Не ми крещи, когато крещиш получавам главоболие. И имаш лош дъх.
Мартин: Не е вярно. Мия си зъбите редовно.
Марта: Симулираш, че си ги миеш.
Мартин: Ти си непоносима. Пак смени темата.
Марта: И коя сега е темата,… моля?
Мартин: Гладен съм, а храната е отвратителна.
Марта: Като е отвратителна, не яж.
Мартин: Дай си ми чинията.
Марта: Винаги си бил такъв.
Мартин: Какъв такъв?
Марта: Опак.
Мартин: Не е вярно.
Марта: Вярно е, съсипваш всеки един от дните ми, всяка една от нощите ми, и го правиш нарочно.
Мартин: Ти съсипваш моите нощи.
Марта: Не започвай пак.
Мартин: Ти започна, остави ме да довърша.
Марта: Давай, щом ти харесва.
Мартин: Ти хъркаш докато спиш! Не! Ти спиш докато хъркаш!
Марта: Ето това не е вярно!
Мартин: Вярно е, и аз цяла нощ те будя, но ти спиш като пън, само ми се размърдваш и пак хъркаш.
Марта: От утре няма да е така.
Мартин: Слава Богу, от утре всичко ще се промени.
Марта: И най-накрая ще се махнеш от живота ми.
Мартин: И от леглото ми.
Пауза
Марта: Искам да отида до тоалетна.
Мартин: Няма.
Марта: Защо?
Мартин: Защото не ми позволяваш да пуша.
Марта: Ти не вечеря, не е редно да пушиш.
Мартин: Не вечерях, защото храната не струва нищо
Марта: От утре ще си готвиш сам.
Мартин: Ще си готвя. Наздраве!
Марта: Не пия, знаеш.
Мартин: Наздраве. /отпива, пуши/
Марта: Искам! Да отида! До тоалетна!
Мартин: Аз искам, ти искаш, той иска… Не харесвам аз-формата ти на изказ.
Марта: На мен ми е любима.
Мартин: Спестявай ми я.
Марта: Наречи ме егоистка, това ти е основен коз.
Мартин: Твоята атака като най-добра защита също е основен коз. Аз обаче не го коментирам.
Марта: Какво криеш?
Мартин: Не те разбирам.
Марта: Разбираш ме. Познавам те до болка.
Мартин: Не ме познаваш и не е до болка.
Марта: Винаги, когато искаш да скриеш нещо, се държиш агресивно.
Мартин: Винаги-никога, започна с крайните категории.
Марта: Криеш се зад думите.
Мартин: Стреляй директно. Питай и ще ти отговоря. Какво мислиш, че крия?
Марта: Риба си ти, хлъзгава риба. Сега обаче съм те стиснала здраво.
Мартин: Мечтай си. Сравненията днес не ти се получават.
Марта: Днес не, но от утре…
Мартин: От утре какво?
Марта: Развод, утре най-накрая развод.
Мартин: Развод. Наздраве.
Марта: Ще се напикая. Веднага искам да отида до тоалетната.
Мартин: Добре, за последно.
/Стават от местата си едновременно и едва тогава се вижда, че са сиамски близанци, срастнати от торса, по протежение на гръбнака, до раменете включително/
За да прочетете останалата част от пиесата може да се свържете с нас на email: bplius@abv.bg