„Паякът“ в „Програмата“

театрална постановка
от Димитър Димитров и Йордан Славейков
Сценичен вариант: Йордан Славейков, Пенко Господинов, Димитър Димитров
Сценография и костюми: Искра Петкова
Музика: Александър Калинов, Йордан Борисов
С: Пенко Господинов, Анастасия Лютова

Брат и сестра – сиамски близанци, празнувайки рождения си ден, непосредствено преди операция по разделянето им се впускат в тъмните лабиринти на неказани думи, забравени престъпления, неизживени любови и парадоксално различни желания за свобода.

“Обичам те! Аз теб – не. Манипулираш ме! А ти съсипваш дните и нощите ми. От утре всичко ще е друго! Утре – развод, най-накрая”. Разменените реплики биха се възприели по съвсем различен начин, ако не се отнасяха до брат и сестра, и то… сиамски близнаци. Такава тема не е разработвана досега в българския театър, а опитът да се улови психиката на подобно състояние, не само като реакция, е твърде смел. Пиесата е разиграна от двамата режисьори, едновременно и автори, на базата на диалога, чрез който героите се боксират. Театралният експеримент е заложен в разнополовостта на сиамците, а заради разнищването на характерите и психологическите състояния са ситуирани във вана (естествено с истинска вода и пяна). Подтекстът голота-оголеност, вода-пречистеност е натоварен и с още нещо – застоялата вода. Колкото и да има възможности за обмяна, водата в един момент замирисва на блато. Като абсурдната (но не невъзможна) ситуация, подчинен на пространството да си в насилствено отшелничество, да се чувстваш нечие задължение или вечният свидетел, което пък обтяга до крайност реакциите. Сантиментът срещу желанието да си свободна личност, саможертвата срещу борбеността да се заличи хромозомната грешка. Всеки от двамата актьори – Анастасия Лютова и Пенко Господинов защитават убедително истинността на героя с помощта дали на интелигентната диалогичност, или с мисли, граничещи със сентенции – “самотата е студ отвътре”, но може би най-вече с превъплъщение. Макар и еднолинейно на определени места, поставянето на пиеси с тематика за различните е стъпка напред за приобщаването им към нас, уж нормалните човеци.