текст: ИРИНА ГИГОВА
Пенко Господинов и Анастасия Лютова – голи и фатално свързани в психотрилъра „Паякът”
Мъж и жена лежат във ваната, покрити до брадичките с пяна. Той е гневен от поредния й кулинарен провал, тя му отвръща с контраобвинения. Това обаче е само върхът на айсберга от натрупана взаимна неприязън. Затова и двамата с охота вдигат наздравица за бъдещия си развод, уговорен за следващата сутрин. И точно когато зрителят решава, че го въвличат в банален семеен скандал, идва първата от серия изненади, виртуозно замислени от авторите Йордан Славейков и Димитър Димитров, които са и режисьори на спектакъла „Паякът” – новото заглавие от списъка съвместни проекти в афиша на Театрална работилница „Сфумато”. Оказва се, че Марта и Мартин не са изнервени съпрузи, а сиамски близнаци в навечерието на отдавна чаканата операция по разделянето им. Цели 27 години те са живели в условия на принудителна заедност и невъзможна интимност.
Трябва да се признае на тандема млади родни драматурзи, че в подобна братска симбиоза са съградили ситуация находка, даваща възможност за изследване на цяло кълбо от екзистенциални проблеми: за съдбата на различните, за обречеността да сме с някого, без реално да се докоснем до същността му, за самоубийствената любов и здравословния егоизъм. Дилемата свобода или сигурност е на кантар до самия финал на този нестандартен психотрилър, в който нито за миг не се появява усещане за „дежа вю” – на малцина би хрумнало нещо толкова екстремно (аз поне се сещам само за покъртителната „Бифем” на Людмила Петрушевска, която „присажда” главата и личността на мъртва дъщеря върху рамото на нейната майка). Още един голям плюс за създателите на „Паякът” е сполучливият каст. Съпрузите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изглеждат идеалният избор: не само защото поотделно са отлични актьори, но и поради факта, че тяхната емоционална обвързаност ги прави изключително правдиви в образите с копнежа им един по друг и с неизбежните на моменти изблици на взаимна непоносимост.
Йордан Славейков е възпитаник на проф. Крикор Азарян, бил e асистент на Явор Гърдев във варненската му постановка „Крум”. Димитър Димитров е от магистърския режисьорски клас на Леон Даниел в НБУ. Като учредители на сдружение с общественополезна цел „Б плюс” те ще предоставят 10% от приходите от билети и от едно цяло представление на „Паякът” на дома за деца и юноши с физически и умствени увреждания „Св. Панталеймон” в с. Видраре.
Снимка: Мирослав Веселинов