В рамките на Осмото издание на най-голямата книжарница на открито „Алея на книгата “писателят и режисьор Йордан Славейков ще се срещне с читатели по повод второто издание на своя дебютен роман “Последна стъпка”. Авторът на един от най-награждаваните съвременни романи у нас отправя покана за среща с автограф на 9 септември, сряда, от 18.00 часа на шатра номер 18 на ИК “Жанет 45”
Романът е отличен с наградата “Сребърен пегас” от Националния литературен конкурс “Южна пролет” 2016, в гр. Хасково. Носител е и на наградата “Дъбът на Пенчо”, основана и връчвана от проф. Светлозар Игов.
Тази година книжното изложение на „Алея на книгата“ се провежда от 7 до 13 септември. Над 30 шатри са разположени в пешеходната част на бул. Витоша, като за първи път достигат до парка пред Националния дворец на културата.
Литературният критик Бойко Пенчев за романа:
„С дебютния си роман Йордан Славейков сваля умилителните кавьорчета от провинциалния български дом, за да се видят петната от кръв и безнадеждност под тях. Това е роман за тъмните места в историята на едно семейство, разказана през редуващите се гласове на майката, бащата, малкия и големия брат и тяхната сестра. Времето – късен ооц с милиционери и ТВУ-та и малко демокрация, т.е. възможност за престъпно забогатяване. Личи си опитът на Йордан Славейков като режисьор и актьор. Редуването на гласовете е прецизно режисирано, за да изникнат постепенно тайните на едно минало, където е важно не само какво се е случило, но и кой какво всъщност знае за случилото се. Отделните „партии“ в романа са изиграни убедително, речта на героите е не само разказ, но и жестикулация, усеща се един ускоряващ се ритъм, обединяващ отделните истории в цялостен емоционален ефект, осъществен върху читателя.“
Откъс от романа “Последна стъпка”
БРАТЧЕТО:
Смъртта дава уроци. Кратки. Безплатни. Болезнени. Непоискани. Простички. Научих какво значи точно думата никога. Никога повече нямаше да го видя. Никога повече нямаше да прокарам пръсти в косата
му. Никога повече нямаше да ме нарича с имената, които измисляше специално за мен. Никога повече нямаше да се смеем заедно. Никога повече… Никога не бях плакал така за никого другиго. Една част от мен никога няма да спре да плаче за тази загуба. Не исках да гледам, но гледах как затварят капака на ковчега му. Беше облечен в любимото си черно кожено яке. Не исках да чувам, но чувах как тежко падат буците пръст по ковчега. Не исках да съм там. И не исках да тръгвам от там. Продължавах да плача. Плачех за него. Плачех, разбира се, и за себе си. Оплаквах любовта си. Клетата моя несподелена любов. Наведох се. Взех малка бучка пръст. Станах. Тръгнах. Държах я в шепа. Беше студена. Затоплих я в дланта си. Лапнах я. Сдъвках я и я глътнах. Имаше вкус на това, което беше. На пръст. Имаше и вкуса на това, в което щеше да се превърне той. После и аз. На пръст
източник: https://vevesti.bg/244552/pisatelyat-i-rezhisyor-yordan-slaveykov-se-sreshta-s-chitatelite-na-romana-si-posledna-stapka/?fbclid=IwAR22RDISFnQSjm-UfjmuyQCeUpnPm_xG7F4cqRCqy87urCztlzMhY0Bk5CM