Пиеси като „Паякът“ са причина №1 да отидете на театър – това написа американският седмичник Village Voice за първия български спектакъл, поканен на престижния международен Фриндж фестивал в Ню Йорк. Изданието го постави на първа позиция в своя Топ 10 за най-предпочитаните заглавия в тазгодишния форум. А истината е, че от 9 до 25 август в сърцето на мегаполиса 185 театрални формации от 13 държави и 17 американски щата изнасят повече от 1200 представления на 20 емблематични сцени.
Броени дни след първата публикация излиза и друга, този път в New York Times. „Едно пламенно представление“, го нарича журналистът Скот Хелър и продължава: „Актьорите Господинов и Лютова представят удивителни вариации на темата „обичай-ме-или-си-върви“, докато им е почти напълно невъзможно да се погледнат в очите.“
„Паякът“ е написана от Йордан Славейков и Димитър Димитров, които са и режисьори на спектакъла. Както „Труд“ вече писа, двамата имат предложение да го поставят в САЩ с американски актьори. А на Анастасия Лютова и Пенко Господинов им предстоят нов сезон, нови пътувания…
Сцена. Вана, в сапунената пяната са мъж и жена. Сиамски близнаци. „Ние сме това, за което много влюбени двойки мечтаят“, казва той, Мартин. „Предпочитам да избера опасността на свободния свят, отколкото сигурността на затвора“, отвръща тя, Мартина…
Думите са на героите от спектакъла „Паякът“, но ги изричат актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Дали ако не бяха двойка в живота, щяха да бъдат толкова истински и неразделни на сцената? Въпроса задавам и на двамата броени дни след завръщането им от фестивала в Ню Йорк.
„Радвам се, че точно с Анастасия мога да играя в тази пиеса. Много я обичам и като жена, и като актриса, а това няма как да не се отразява добре на работата ни“, без капка колебание отговаря Пенко. А Ася отива още по-далеч: „Паякът“ ни действа като вид терапия. Невероятно е!“
После се замисля и продължава: „Това е начин да кажеш много неща за всяка човешка двойка за всякакъв вид човешки отношения – мъж-жена, брат-сестра, любовници… Играейки го от 2011-а насам, това представление предизвиква някаква рефлексия и в нашия живот, във взаимоотношенията, в семейството ни. А оттам се връща към сцената. Фактът, че сме двойка в реалността, влияе и върху партньорството ни в театъра. В нашата професия е много важен усетът към другия – че някой зависи от теб, а ти от него. Когато двама души се усещат, думите не са необходими. Нещата просто се случват на сцената.“
Ася и Пенко са заедно от години. Разбира се,
събира ги
театърът
Когато завършва НАТФИЗ, той постъпва в трупата на Плевенския театър. Веднъж тя идва да гледа някакво представление и нещо като че ли прехвръква във въздуха. Пенко дори моли директора да я покани в трупата. Писано им е обаче да се съберат след време на сцената във Варна. Ася дебютира там като Офелия в постановка на покойния вече Вили Цанков, а после Явор Гърдев отива да поставя прословутия си спектакъл „Марат/Сад“. Кани Господинов и… сцената събира Пенко и Ася.
„Мисля, че беше любов от пръв поглед – спомня си актрисата. – Много бързо се открихме и оттогава непрекъснато сме заедно. Не пречи на връзката ни, напротив – в динамичния ни живот, където хората нямат време да са заедно, малцина имат нашия шанс.“
Двамата имат и невероятен професионален шанс – всеки би завидял на млад актьор, попаднал в спектакъл на Явор Гърдев. Както признава Пенко, режисьорът „прави толкова впечатляващи спектакли, така добре работи с актьорите, че няма как да не те забележат“.
И тях ги забелязват. Гърдев ги предлага в селекция от десетина актьори за канадския филм „Нашите лични животи“ и режисьорът Дени Коте (носител на Сребърна мечка от Берлинале 2013) избира именно Лютова и Господинов. Но това не е последният им път да са заедно в общ проект. Тази пролет съпрузите в живота бяха и двойка на малкия екран – именно те се превъплътиха в образите на цар Борис III и царица Йоана от тв сериала „Недадените“, излъчен по БНТ1.
„Винаги откривам Анастасия в нова светлина и не спирам да имам желание да работим заедно. Въпреки че… малко се притеснявам, че непрекъснато се натрапваме на публиката като двойка“, твърди Пенко.
А Ася, по-малка от любимия си с 8-9 години, не крие: „Много съм се учила от него. След първата актьорска школа на НАТФИЗ човек започва сам да си избира учителите сред колеги актьори и режисьори. Пенко никога не е бил учител, който да ме съветва, но
аз съм крала
от него
(смее се) тънкости в професията.“
Той може и да не е „учител“ за нея, но се оказва, че вече е сред любимите преподаватели в НАТФИЗ. Асистент е на Пламен Марков, с когото в момента приемат нов клас. Твърди, че на изпитите открива много талантливи, интелигентни и подготвени момичета и момчета. „Изборът ще бъде много труден. В нашия и в класа на Ивайло Христов ще приемем общо 40 нови студенти“, споделя Господинов. И допълва, че преподаването му носи изключително удоволствие, но… реформата в театъра е нещото, което продължава да го притеснява: „Обвързването на продадените билети с държавната субсидия комерсиализира репертоара. Отделен въпрос е, че също като по социалистическо време, продължават да се провеждат нагласени конкурси и да се назначават директори без лице…“
Иначе всеки от двамата си има любими занимания – Ася е открила хармонията, която й носят упражнениято по йога, Пенко обича да се усамотява с книга или да готви. Не вярват, че някой би им предложил работа в чужбина, но не биха отказали. Засега обаче ги очакват поредните представления – Брюксел, Виена, Коста Рика може би… Пътешествието на „Паякът“, започнало с Москва, Санкт Петербург и Ню Йорк, продължава.
източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2284374