Никола Вандов
2.07.2010
Малките сезони на Театрална работилница „Сфумато” са очакваният финал на сезона в София. Сега тече деветото му издание, но тази година за пръв път провеждането му не е подкрепено от Министерството на културата, а само от Столичната община. „Малък сезон 2010” – това са десет напрегнати и натоварени с много инициативи дни (от 26 юни до 5 юли), в които има изяви на различни сценични изкуства, пърформанси, ателиета, четения, филми, музикални състави, дискусии и т.н. Участниците са изключително млади и задъхани от нетърпение да покажат себе си, да се чуе гласът им, да се видят творбите им. В това е и големият жест на Малкия сезон. Той осигурява пространство и обслужване на това пространство, за да се скъси пътят към публичността на младите, за да се направи възможно случването на техните творби, да се състоят първите им срещи с публиката. В уводните думи към тазгодишния Малък сезон ръководителите на „Сфумато” Маргарита Младенова и Иван Добчевпишат: „Търсим хора, на които им се прави и гледа изкуство въпреки всичко – въпреки несвършващата криза; конюнктурите на пазара; цензурата на пипълметриите; лошо скриваното презрение на силните на деня към мястото на артиста в общежитието, към артистизма като друга истина за човека в нашия вулгарно прагматичен свят. Търсим артисти със свой поглед, собствен глас, неповторим език, които следват своите замисли и видения – и правят. Да правим е нашата единствено възможна антикризисна програма. Нашият пир по време на чума, нашата любов по време на холера, нашата истина.”
И младите от различни изкуства приеха пространството на «Сфумато» и градината пред него за свои, за естествен декор на изкуството на «парковото поколение», както изящно се самоназоваха някои от тях. Дори ни прочетоха колкото сериозен, толкова и самоироничен, скептичен «Барифест» (на името на кучето Бари, което стоеше неотлъчно и кротко до Лора Шумкова, докато четеше «манифеста» на парковото поколение). Вие сте ги виждали или дори сте част от тези млади, които пият своите бири, насядали по пейките и градинските съоръжения (като правило в осветените места) – на малки групи, не много шумни, нещо говорещи си, смеещи се… Отидете в недъждовна вечер около фонтана пред Народния театър и ще ги видите… Та това поколение, започващо да се осъзнава и като творческо, има своята поезия, своята проза, своите картини и инсталации, своята музика, своята «утопична» култура. Чрез тях то се опитва да се самоизрази, да изпробва гласа си, да изпита рисковете на първите срещи с другите… Като правило, това са културни момчета и момичета. Мисля си, че с бодрост и хумор прикриват отчаянието си, усещането си за «глуха улица» (затова ли предпочитат илюзорната безграничност на парка?), безверието си в някакъв обществен разум. А са млади и именно сега, а не след десет години, е младостта им в изкуството. Какво като е криза и всички около тях сме навъсени и уморени… Те не чакат държавата да им съчини Клуб на младата художествено-творческа интелигенция, те се сдружават и разделят по собствена воля. И го правят красиво-спонтанно и някак много нежно… Разбира се, наричат тяхното изкуство «алтернативно”, „младо”. Не се ли опитват всички така да започват!
Не е възможно да се посети всяка инициатива на Малкия сезон. Дневно те са поне по 5-6. Но искам да отбележа две, на които бях.
1. Представяне на нова българска пиеса – „Паякът” от Димитър Димитров и Йордан Славейков. За пръв път присъствам на подобно, добре замислено, прекрасно реализирано и интригуващо представяне. Двамата съавтори казаха по няколко думи за себе си и за пиесата, сценографката Искра Петкова (на всяка цена да запомня това име!) ни показа многобройните си проекти за декор и костюми, театроведките Гергана Пирозова и Аве Иванова прочетоха свои анализи на текста, а актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов прочетоха части от пиесата. Представя се един бъдещ проект, който е така разработен, че просто виждаш бъдещия спектакъл. Това намалява рисковете пред всеки театрален продуцент или директор, който реши да го реализира.
2. „КвазиРАШОМОН” – копродукция на Фондация „Любен Гройс” и Драматичния театър в Ловеч (режисьор Валерий Пърликов, пластика и музикална картина Кристиян Гайдаров, костюми Андрей Стефанов, Христина Дякова и Катя Лозанова, актьори – Александър Цветков, Анелия Георгиева, Гергана Шумкова, Димо Димов, Елизабет Попова, Златина Даракова). Стегнато, лаконично представление, всеотдайно замислено и също така изпълнено. Зад „любовния триъгълник”, всеки връх на който добавя своята релативност към тълкуването на ситуацията, се крие вледеняващият ужас от вкоренения в нас манипулативен потенциал, от онова, което помита дори вътрешните ни граници между добро и зло, което ни прави фактически приемащи всякакви зверства и низости, което ни умъртвява. Е всичко това е по японски стилизирано, сведено до някакъв танц на човешкото самопредаване и, фактически, самоубийство.
източник: www.kultura.bg