Разтопяване на ледовете

zx620y348_2707811Поставена през 1944 г., пиесата „Стъклената менажерия“ е и първият действително голям сценичен успех на американския драматург Тенеси Уилямс. Тя бележи началото на периода, в който той написва и най-хубавите си („Трамвай Желание“, „Котка върху горещ ламаринен покрив“), като го нарежда сред най-оригиналните американски драматурзи на ХХ в. наравно с Юджийн О’Нийл и Артър Милър. Недълго след премиерата в Чикаго, пиесата е пренесена на Бродуей в Ню Йорк и още следващата година печели наградата на нюйоркската критика. Следва дълга история от постановки (в нея са играли звезди като Джесика Танди и Джесика Ланг), сред които днес „Стъклената менажерия“ остава сред безспорно най-поставяните текстове на автора – сещам се за поне три постановки за последните десетина години само у нас.

Неувяхващата жизненост на пиесата се дължи на първо място на чисто драматургичното майсторство на Тенеси Уилямс – интригуващи и живи герои, оживяващи в едър щрих и поразителна дълбочина; блестящ диалог, държащ действието в силна динамика и сюжет, който впечатлява както с това, че е както конкретен и уникален (достоверна картина на живота в американския юг през 30-те и Голямата депресия), така и универсален. Отделно от това пиесата продължава да изумява със завършеността и необичайността на своята поетика, със своя театрален език, който звучи модерно и днес. Тя е едновременно болезнено реалистична и напълно фантазирана, съсредоточена и безпощадно честна в желанието да улови и покаже истината. Вълнуващото при Уилямс е, че той знае, че въпросната истина никога не стои само на едно място. Тя е и в баналностите на ежедневието и в необузданите полети на спомените и мечтите.

Постановката на режисьорите Йордан Славейков и Димитър Касабов в Театрална работилница „Сфумато“ се старае да бъде вярна на оригиналния текст. Опитва се да проследи внимателно и нюансирано смешно-тъжната история на семейство Уингфийлд от пиесата – изоставената от своя мъж Аманда (Албена Георгиева), подчинила целия си живот на отглеждането на своите две деца – мечтателния Том (Димитър Николов/Калин Пачеръзки) и страдащата от физически недъг и извънредно притеснителна Лора (Каталин Старейшинска). Твърде многото любов и грижи обаче често водят до обратното – в клаустрофобичната атмосфера на дома на Уингфийлдови порасналите деца трябва някак да се справят с маниакалните амбиции на майката да се уредят добре в живота и с вечно усмихващият се от един гигантски портрет (и вечно отсъстващ) свой баща. Преодоляването на тягостното ежедневие принуждава всеки да бяга все по-дълбоко в своите фантазии.

За зрителя, който не познава пиесата, представлението в „Сфумато“ е добро въведение в нея, за останалите – добра и убедителна интерпретация, която заслужава да се види. Постановъчното решение масата и столовете в дома на Уингфийлд да бъдат направени от лед, макар и оставащо недокрай развито, е все пак оригинален ход. Топенето на леда се превръща във визуален и сетивен образ на сложните и променливи взаимоотношения, чието единство – и това е другата силна страна в постановката – е удържано в играта на Албена Георгиева, която тук прави една от най-интересните си роли. Настървението, с което преследва щастието на своите деца и граничещата с пълно безумие прагматичност правят от нейната Аманда един едновременно трогателен, комичен и силно разпознаваем образ.

 

източник: http://www.capital.bg/light/revju/teatur/2016/02/19/2707808_raztopiavane_na_ledovete/

Отзиви и коментари